Победители
Awards:
1ST PRIZE – ONE SEAT FOR THE COPERNICUS ACCELERATOR
Awards:
Awards:
Awards:
Awards:
Намиране на нови приложения на дистанционното наблюдение на Земята за България!
Офисът за трансфер на аерокосмически технологии RST-TTO, Българска академия на науките, под патронажа на Министерство на икономиката на Република България организира първия Copernicus Hackathon в България. Основен партньор на събитието беше Центърът за върхови постижения – „Университети за Наука, Информатика и Технологии в Е-обществото“ (CoE-UNITe). Събитието беше проведено в периода от 19-21 Април 2019 в Технически университет – София.
Copernicus Hackathon Sofia е част от инициативата Коперник, създадена да стимулира start-ups, scale-ups, технологичния трансфер, както и иновационни бизнес идеи. Той дава възможността на едно място да съберат заедно разработчици, предприемачи и специалисти от различни области, за да разработят нови продукти с добавена стойност. Преди и по време на събитието бяха предоставени бизнес и технически обучения под формата на уебинари и семинарни лекции. На участниците бяха осигурени данни от Коперник и облачни платформи за достъп до данните и разработване на проектите.
Темите на Хакатона бяха в следните области: управление на извънредни ситуации, защита на околната среда, мониторинг на водите и крайбрежието, прецизно земеделие. Също така на участниците беше предоставена възможността да предложат свои идеи, в които да използват данни от Коперник и да разработят продукти с добавена стойност.
В началото на април бяха проведени информационни дни в София и Велико Търново, чиято цел бе да промотират Хакатона, да предоставят информация за неговите теми, програмата Коперник, достъпът до данни и използването на облачните платформи CREODIAS и CloudSigma AG.
Събитието беше открито на 19-ти aприл от директора на RST-TTO Камен Илиев и поздравителни адреси поднесоха: заместник-министъра на икономиката на Република България – Лилия Иванова; заместник-ректора на Технически университет София – Любомир Димитров; директора на Института за космически изследвания и технологии, БАН – професор Румен Недков; изпълнителния директор на Асоциация за развитие на София, Столичен общински съвет – Светлана Ломева. По време на събитието бяха представени презентации за програмата Коперник, възможности за финансиране чрез национални финансови инструменти – Фонд на фондовете, банкови инструменти за финансиране на иновации – програмата „COSME” и „InnovFin”. Също така бяха представени вече сформираните отбори, менторите и предизвикателствата на Хакатона. Организираният след това коктейл предостави възможност на индивидуалните участници да сформират отбори.
50 участници разпределени в 13 отбора се конкурираха за първата награда - едно място в акселератора на Коперник, организиран от Европейската комисия. Допълнителните награди бяха: посещение на Phi Week, ESRIN-ESA; кредити за използване на платформата CREODIAS за три отбора; офис пространство за 3 месеца в мини инкубатора на фондация "ГИС-ТрансферЦентър"; едногодишен абонамент GEO Premium предоставен от GEO University; приключенско преживяване в България; билети за фестивала Webit за пет отбора.
Тези теми са предназначени, за да ви насочат в общата посока на използване на продуктите/услугите, но тъй като креативността е с приоритет при нас, ще приемем и ваши идеи, които не са по изброените теми.
Организиране и управление на ресурсите и отговорностите за справяне с всички хуманитарни аспекти на извънредните ситуации (готовност, реакция, смекчаване и възстановяване).
Оценка на преките и / или косвените щети, причинени от наводнения.
Важно е да се определи степента на изгаряне на горски пожар, тъй като много от оценките след пожара и управленските решения ще се основават на тази информация. Степента на изгарянето също влияе върху местообитанията на дивите животни, промените в почвата и потенциала за ерозия.
Свлачищата са природни бедствия със значително въздействие в световен мащаб. Те обикновено са резултат от екстремни природни явления, като обилни валежи, земетресения, съчетани с климатични фактори, които често са свързани с човешки дейности, като обезлесяване и интензивна експлоатация на земята за селскостопански цели.
Нейните цели са опазването на природните ресурси и съществуващата природна среда и ако е възможно, възстановяване на нанесените щети и обръщане на тенденциите.
В България се разрешава определен процент от горите да бъдат изсечени периодично въз основа на възрастта на гората. Обикновено за младите гори под 50 години, процентът е 10-15%, за горите до 100 години е 20-25%, а за горите над 100 години той може да бъде 50-60%. Този вид сеч се разрешава на всеки 8-12 години. Намирането на процента на горски сечи може да се използва, за да се види дали съответната сеч е била в законовите ограничения.
Отхвърлените минерали и скали от добива и преработката на руди имат потенциал да увредят околната среда чрез освобождаване на токсични метали (арсенът и живакът са двата основни виновника), чрез изтичане на киселина (обикновено чрез микробно действие върху сулфидни руди), или чрез увреждане на водни организми, които разчитат на чиста вода (вместо суспензии). Рекултивираната земя е нарушена земя (хвостохранилища), чиято продуктивност и икономическа стойност е възстановена и чиито условия на околната среда се подобряват.
Следенето на биофизичните параметри на водата е от съществено значение за оценка състоянието на екосистемите, за установяване на потенциални замърсители и предприемане мерки за превенция.
Намирането и справянето с нефтени разливи своевременно може да намали причинените от тях икономически и екологични въздействия. По време на заплахата от разлив на петрол, за отговарящите също е полезно и да знаят къде ще попадне разлятия нефт, за да защитят бреговите линии.
Корабите използват транспондери, за да изпратят местоположението си до съответните власти и други кораби. Въпреки това не всички кораби искат да бъдат намерени. Проследяването на кораби може да бъде полезно за намиране на незаконнен риболов, бежанци и др.
Увеличаването на броя туристи през годините доведе до изграждане на хотели и инфраструктура по крайбрежието. Наблюдаването на промените през времето може да даде представа колко бързо / каква част се е застроила.
Прецизното земеделие има за цел подпомагане на вземането на решения за цялостно управление на стопанството и оптимизиране на възвръщаемостта на вложените ресурси.
Данните за влажността на почвата могат да се използват за редица приложения, като например: прогнозиране на добива на култури, ранно предупреждение за суши и планиране на напояването. Влажността на почвата също се използва и при проучвания на глобалните климатични промени, тъй като обмена на вода и топлина между земята и атмосферата играе важна роля в климата.
Визуализирането на развитието на София чрез времеви серии, до днешно време, ще разкрие как се променя столицата през годините.
Вашата иновативна идея, което използва данни от Copernicus!
Менторите ще ви помагат по време на хакатона, отговаряйки на всякакви въпроси по специалността им.